Назад  |   Начало  »  Езотерика  »  Чакри  »  Четвърта чакра  »  Четвърта чакра (Анахата)  »  Функция на Четвърта чакра - Анима и анимус

Четвърта чакра (Анахата)

Четвърта чакра (Анахата)

Функция на Четвърта чакра - Анима и анимус

В своята работа по оздравяването на втората чакра се натъкнахме (и дано сме успели да интегрираме) на сянката си, която съдържа несъзнавани, отхвърлени аспекти от нашата личност. След като интегрирахме сянката, ние освободихме енергия, която по-рано беше използвана за спиране на сянката, и тази новооткрита енергия ни помогна да се придвижим до третата чакра, където започнахме процеса на индивидуацията. В сърдечната чакра продължаваме своята индивидуация, развивайки друг жизнено важен баланс - този на вътрешното мъжко и женско, или казано в понятията на Юнг, анима и анимус.

Анимата е архетиповата енергия на вътрешното женско, а анимусът - на вътрешното мъжко. Смята се, че анимата се среща по-силно подчертана у мъжете, докато анимусът е нейното съответствие у жените. Но все пак двата пола носят всеки архетип.

Тези архетипове съществуват и външно като символи в колективното съзнание, където често стават стереотипи. Стереотипът е съвременна версия на даден архетип, например схватливата жена или силният мълчалив мъж. Стереотипите са културно детерминирани версии на първичния архетип - често „окастрени" образи, които подчертават само една част от архетипа зад тях.

Първото запечатване на тези архетипове в нас идва от нашите майка и баща, но тяхното поведение е било повлияно от стереотипите на тяхното време. Други стереотипи ни се подават чрез филмите и любовните романи, рекламите и телевизията, подсилени в този случай чрез социалния натиск от страна на нашите връстници.

Важно е да се разбере, че образите на мъжкото и женското, които приписваме на анимата и анимуса, са по-скоро продиктувани от културата, отколкото вродени. Ако нашите образи на мъжкото и женското станат силно поляризирани - в смисъл, че мъжкото се определя чрез липсата на женско и обратното, - тогава е вероятно нашите вътрешни анима и анимус да бъдат потиснати. Нямаме разрешение да изваждаме на бял свят противоположното вътре в нас.

Чарлз например е приел господстващите културни нагласи относно това какъв трябва да бъде мъжът. Той мисли, че мъжът трябва да бъде силен, разумен, упорит, независим, успешен, студен и неемоционален. За Чарлз всяка проява на ранимост, емоция, несигурност или мекота заплашва неговия себеобраз. Тъй като образът му е така поляризиран, неговото вътрешно женско изобщо не може да излезе. Неговата анима може да се явява като страшни образи в сънищата, като депресия или лошо настроение. Тя остава потисната, за да бъде несъзнателно проектирана върху приятелката му. Предполага се, че тя носи анимата за него, изпълнявайки работата на чувството и подкрепата и запазвайки емоционалното качество на връзката.

Подобно на сянката, несъзнаваната анима или анимус се проектира върху другите, често в идеализирани състояния, предизвиквайки разруха в нашите интимни отношения. Ако един мъж е отхвърлил своята женска природа, той може да ненавижда женското в другите мъже, очаквайки в същото време неговият женски партньор напълно да носи неговата представа за женското. Той ще критикува всяко независимо, самоуверено поведение, което тя може да прояви. По подобен начин жената, която не е развила своята мъжка страна, очаква нейният мъж да бъде непрекъснато силен, съвършен и героичен, като в същото време тя е потисната от тези качества. Жени, които претендират, че искат любезен мъж, а после, когато той покаже чувства или мекота, го отхвърлят, проектират своя анимус. Ако могат да позволят на своята мъжка страна да се увеличи, ще могат да позволят на мъжете си да станат по-нежни. Ако откриваме във връзките си, че онова, което първоначално ни привлича, по-късно ни отблъсква, би било добре да проверим дали не е налице проектирана анима или анимус.

И в хетеросексуалните, и в гей-връзките архетиповете могат да бъдат преобърнати. Една жена, гей или хетеросексуална, може добре да води мъжки живот и да потиска своето женско. Един мъж може да носи женското в своята връзка било с жена, било с мъж. Анимата и анимусът се отнасят повече до представата за противоположното в развитото Аз, отколкото до действителния пол. Важното е да се разпознае и изнесе напред страната, която е неразвита. Твърдата жена, държаща на кариерата си, може да е необходимо да развие своята по-мека страна, докато интровертният, пасивен мъж може да е необходимо да развие своята инициативна мъжка страна.

Решението на анимата и анимуса представлява вътрешния свещен брак, или хиерос гамос, балансирането на мъжките и женските енергии в нас. Алхимическият брак, както го описва Юнг, е друга стъпка в процеса на индивидуацията, водещ към цялостност. Само когато в нас се извърши този процес, можем да се надяваме да се освободим от зависимостта и проекцията и да влезем чисто и свободно във връзка с другия.

Етапът на хиерос гамос в процеса на индивидуацията обикновено се извършва в средата на живота. През по-ранното развитие на нашата личност ние често фаворизираме едната страна за сметка на другата. Ученият може да е развил забележителна кариера, заради която е пожертвал домашния живот. Той може да се придържа към една логика и прецизност, която контролира чувството и въображението, или да има екстровертна личност, която е постоянно заета с другите чрез работата си. По средата на живота си той може да се окаже в криза, която извиква обратно неговата потисната женска страна. Може да загуби жена си, която е носела женския архетип за него, и да се изправи с лице пред неспособността си да се поддържа с простите умения на готвенето или създаването на приятна домашна обстановка. Може да се окаже неспособен да изтълкува чувствата си, да пресъхне в своята съзидателност, да се изчерпи от прекалено голямото количество як и недостатъчното количество ин или да бъде неспособен да прекарва времето си сам.

Жената, която е отдала тялото и душата си на своя брак и семейство, по средата на живота си може да открие, че никога не е живяла за себе си. Може винаги да е следвала стъпките на другия и да е държала чувствата вътре в себе си. хармонично преливайки в съзвучие с нуждите на другите около нея, без да обръща внимание на собствената си съдба. Тя самоотвержено е носела архетиповото женско, но може да се чувства безпомощна и загубена, когато трябва да тръгне по собствен път, когато децата напуснат дома и вече не я определят като майка. Съпругът й, който е работил усилено в света, за да се грижи за нейните нужди, може да бъде шокиран, когато тя поиска да го напусне, но нейната потребност да развие своя анимус може да е неизпълнима в ригидния контекст на брака й. Сега тя трябва да се научи да носи и двата архетипа в себе си.

Макар че може би бихме желали да е възможно, никой не може да изживее нашия неизживян живот вместо нас. Нашите партньори никога не правят това, което е правилно, и скоро се оказва, че ги критикуваме и се оплакваме от тях: „Само да беше направил това; само да не беше направил онова." Ако мъжкият и женският архетип са потиснати в нас, техните качества ще ни изглеждат много мистериозни или дори нежелателни. Дадено ни е предизвикателството по- скоро да ги възстановим, отколкото отново да потърсим някой, който да ги изживява вместо нас, докато ние си оставаме незавършени. Когато анимата и анимусът са еднакво развити, нашите връзки имат стабилност, взаимно уважение и свобода.

Рейтинг: 4.0/5 на базата на 4 оценки
прегледи 6788

Препоръчани продукти

Коментари за Четвърта чакра (Анахата)

  1. .

    Явно много балансирана, но би трябвало да се обясни...

  2. 1.

    Който е написал тези неща има много ясно и истинно понятие за битието в неговата цялостност. Поклон!

Подобни статии

Травми на Трета чакра

Травми на Трета чакра

Ние биваме държани на своите места в една култура, където личната загуба на сила е така епидемична, ...
Състояния на Първа чакра

Състояния на Първа чакра

Преди да се използват повечето упражнения, е необходимо да се определи прекомерността и недостатъчно...
Състояния на Втора чакра

Състояния на Втора чакра

Тъй като втората чакра се отнася до движението, прекомерността и недостатъчността имат огромно възде...