Назад  |   Начало  »  Езотерика  »  Чакри  »  Четвърта чакра  »  Травми на Четвърта чакра  »  Отхвърляне

Травми на Четвърта чакра

Травми на Четвърта чакра

Отхвърляне

Нито една част от травмите на сърдечната чакра не може да бъде напълно излекувана, ако не обсъдим отхвърлянето. То довежда човека до най-дълбоко отчаяние, до най-силни страхове и най-голяма тъга. Страхът от отхвърлянето е първата причина за това да крием любовта си и да затворим сърдечната чакра.

Когато сме отхвърлени, ние често сме неспособни да променим ситуацията, затова в нас се пораждат детински чувства на безпомощност. Самоуважението ни рязко спада, чувствата ни ни тласват в блатото на дълбока депресия, а тялото ни ни боли от копнеж. Мислим, че не можем да живеем, и наистина поривът да се самоубием при загубата на любовта е универсален въпрос, който е измъчвал хората, докато силата на любовта е ръководела сърцата им.

Отхвърлянето казва, че сме недостойни, и увеличава основния ни срам до степента, която понасяме. То ни изправя срещу самите нас, създавайки може би най-дълбоката рана изобщо. Защо отхвърлянето ни от някого така дълбоко въздейства на нашето вътрешно състояние?

За малките деца отхвърлянето е равнозначно на смърт. Ако нямаме любовта на родителите, каква е гаранцията, че ще се погрижат за нас? За мнозина опитът от загубата на любовта отприщва инфантилното състояние на изоставеното дете, състояние на непоносима безпомощност, тотално несъвместима с нашето възрастно Аз.

Детето се идентифицира със своите родители, подражавайки на тяхното поведение и усвоявайки техните житейски ценности. Като възрастни, когато дълбоко обичаме някого, също се идентифицираме с него до определена степен. Идентифицираме се с неговите тъги и болки, с неговите триумфи и радости. Често споделяме чувствата му, сякаш са наши собствени. Когато нашият любим страда, страдаме заедно с него. Колкото по-дълбоко обичаме, толкова повече намаляваме границите на отделността и толкова по-силно се идентифицираме с другия.

И така, какво става, когато бъдем отхвърлени? Ако все още се идентифицираме с онзи, който ни отхвърля, тогава приемаме същата позиция и отхвърляме себе си. Детето, което се идентифицира с родителите си, ще се научи да обезценява себе си, дори да се мрази. Възрастният, който загубва любимия си човек, бива оставен не само със загубата, но и с едно негативно послание от някого, когото уважава и цени, казващо, че е негоден, недостоен и нежелан! Ако връзката е била много близка, тогава той вероятно е споделял много ценности и е възможно да приеме отхвърлянето от страна на своя любим като истина за себе си. Така се идентифицираме с изоставящия и дезидентифицираме със себе си. Изправяме се срещу естественото себеприемане на тази чакра и вместо него се придвижваме към себеотхвърлянето и тъгата.

Когато са отхвърлени, някои хора се разгневяват, вместо да се натъжат. Това често пъти е средство на самосъхранение, тъй като унищожава негативното ограничение и свръхидентификация. Когато кажем: „Ти, подлецо, как можа да го направиш? Не заслужавах това!", ние преставаме да се идентифицираме с причината за своята болка и получаваме по-добър шанс повторно да се идентифицираме със себе си.

Понякога обаче отхвърлянето разкрива истини, които трябва да видим. Рядко нещо ни събужда така силно, както действителната или застрашаващата ни загуба на някого, когото обичаме. Бидейки сила на промяната, тя е една от най-мощните, както и една от най-жестоките. Прекалено многото гняв може да затъмни силните уроци, които ни се предлагат.

Важно е да правим разлика между свръхидентификацията с любимия и истините, които трябва да научим. Ако има важни уроци, които трябва да научим, е необходимо да ги посрещнем с нагласа на самосъстрадание, тъй като именно в дълбините на тъгата най-много се нуждаем от състрадание. Единствено състраданието ни позволява да възстановим връзката си с Аза и да престанем да се идентифицираме с родителя, любимия или приятеля, който ни е предал, отхвърлил или обезценил. Тъгата трябва да бъде споделена и в тази тъга връзката с дълбинното Аз трябва да бъде отново възстановена.

Рейтинг: 4.3/5 на базата на 4 оценки
прегледи 9887

Препоръчани продукти

Коментари за Травми на Четвърта чакра

  1. .

    othvarliha lubovta mi ot strah,no ostana dalboko priatelstvo zavinagi.....

  2. 1.

    privlichame se, az semeina,toi razveden,no reshihme da bademe dobri priateli

  3. 2.

    Много много ми допада гледната точка, благодаря!

  4. 3.

    Отхвърлянето е голяма тема в моя живот.. била съм много обичана.. и винаги пренебрегвана.. приемана за даденост.. или оставена на себе си, защото "може сама да се справи".. "тя е твърде самостоятелна".. "винаги има собствено мнение".. И се харесвам такава.. а детето в мен продължава да иска някой да го гушка :) и глези ..

Подобни статии