Травми на Четвърта чакра

Конфликтните отношения изкривяват нашата представа за любовта. Тъй като детето е така зависимо, в ума му няма място за противоречието между любов и малтретиране. За да запазят своя свят постоянен, децата отричат въздействията на малтретирането или обвиняват себе си, че го заслужават. Дори актовете на жестокост те виждат като актове на любов. Когато едно дете бива бито и му казват: „Това ми причинява толкова болка, колкото и на тебе. Правя го само защото те обичам , на детето се дава много странно съобщение за това какво е любовта. То приравнява любовта с болката и малтретирането. Бидейки получател на тази любов, негов дълг става да понася болката и да не я поставя под въпрос. В подходящо озаглавената си книга За твое добро Алис Милър казва: „Когато онова, което ми е сторено, е било сторено за мое добро, тогава от мен се очаква да приема това третиране като важна част от живота и не да го поставям под въпрос."11 Това приемане въздейства на сърдечната ни чакра, както и на по-горните три чакри, повлиявайки на способността ни да казваме истината, да виждаме ставащото и изобщо да питаме.

По-късно в отношенията ни като възрастни може да бъдем слепи за злоупотребата от страна на нашия партньор. Не вярваме напълно, че биваме малтретирани, носейки в сърцата си илюзията, че сме обичани. Брадшоу е нарекъл това плен на фантазията (fantasy bond). Това е една илюзия, която ни кара да вярваме, че нашият партньор (баща, майка, приятел, любовник) действително ни обича - може би днес просто е лош ден, направили сме нещо лошо или утре ще бъде по-добре. Знаем, че нещата ще се променят, ако само направим това или не направим онова. Извиняваме неговото поведение и продължаваме да приемаме онова, което нормално би било неприемливо. Тъй като детето има постоянна потребност да се чувства обичано на всяка цена, то си фантазира за една любов, когато такава в действителност не съществува.