Назад  |   Начало  »  Езотерика  »  Чакри  »  Четвърта чакра  »  Балансиране на Четвърта чакра  »  Да простим

Балансиране на Четвърта чакра

Балансиране на Четвърта чакра

Да простим

Когато сърцето ни е оскърбено, ние го защитаваме от онзи, който смятаме, че е причинил неговата болка. Често обвиняваме него или нея за болката, забравяйки ролята, която сме играли самите ние в това. Барикадата ни предпазва от отваряне към онази личност и от риска да бъдем наранени отново. За нещастие, когато барикадираме сърцето си срещу нараняване, ние се барикадираме и срещу всичко останало. Когато се изключим от някой, който ни наранява, в същото време ние се изключваме и от възможността да се излекуваме. Оставаме замръзнали в миналото, неспособни да се придвижим напред към бъдещето.

По подобен начин и когато обвиняваме себе си за нещо, за което съжаляваме, ние оставаме затворени в това минало събитие. Оставаме фиксирани в състоянието на безпомощното дете, възрастния извън контрол или оттеглилия се любовник, залепнали към един модел на срам, който не ни позволява да бъдем напълно настоящи.

Казват, че прошката е най-крайната стъпка в лечението. Прошката използва състраданието на сърцето, за да схване ситуациите в понятията на силите, които са въздействали върху нас и върху другите. Може все още буйно да продължаваме да не сме съгласни с извършените действия. Може с право да казваме, че никога не бихме направили такова нещо. Може дори да се нуждаем от нещо от страна на другата личност, за да позволим прошката - похвала, някакъв вид обезщетение или признаване на вредата. Но накрая прошката позволява на сърцето да се облекчи и да продължи; тя е спасителното дело на сърцето.

Първата стъпка е да простим на себе си. Това не означава, че трябва сляпо да опростим всяко безразсъдно дело, което сме извършили. Трябва да погледнем на себе си със състрадание, виждайки копнежите на душата и какво се е опитвала да извърши тя, виждайки препятствията, с които сме се сблъскали по пътя си, и силите, които са се изправили срещу нашето пътуване по онова време. Това означава да разберем защо сме извършили това и да отделим основната си същност от извършената грешка.

За да простим на себе си, е необходимо да коригираме миналото дело. Това е важна стъпка в лекуването от пристрастявания, защото възстановява баланса и ни насочва към една позиция на съзнателна отговорност.

Огледайте живота си и направете списък на нещата, за които не сте си простили. Върнете се към всяко едно от тях и възсъздайте сценария, който ви е довел до вашите дела. Вижте дали можете да идентифицирате коя част от вас е била активизирана по онова време - гладното дете, прекомерно работещият възрастен, отхвърлената съпруга, отчаяният тийнейджър. Работете за разбирането на онова, което сте направили, и си позволете да се свържете с чувствата, които тогава може да не сте били способни да признаете. Представете си как бихте могли да реагирате, ако видехте друго дете (съпруга, съпруг, дъщеря и т. н.) да върши същото нещо и ако знаехте всичко за неговата ситуация. Повече или по-малко осъдителни бихте били? Какво е очакването, което сте имали за себе си по онова време? Какво е било очакването към вас от страна на другите? Били ли са тези очаквания реалистични?

Отнесете се със състрадание към онази част от вас, която сте активизирали мислено. Вижте от какво се е нуждаела, какво се е опитвала да намери. Вижте дали можете да й простите. Опитайте се да си кажете следните думи: „Прощавам ти. Ти просто се опитваше да... Може би сега можем да ти помогнем да постигнеш онова по един по-продуктивен начин."

Да простим на другите вредата, която са ни причинили, е често пъти по-трудно. Някои хора се опитват да простят веднага, преди работата на тъгата и гнева. Те казват: „0, това няма значение. Той е точно какъвто беше моят баща Той не можеше да не се гневи." Това би могло да е вярно, но то омаловажава въздействието, което такива действия имат върху душата, и усилието, което тя прави, за да спре тези модели в живота си.

Щом обработим чрез своите чувства дадена ситуация и възстановим парчетата, които са били загубени, тогава прошката ни позволява да се придвижим напред. Прошката е органичен процес и не може да бъде направена насила, преди да й е дошло времето, макар че може да бъде насърчавана.

При прощаването на някой друг следваме същите стъпки, които правим за себе си. Изследваме какви са били силите, действащи върху личността по онова време. Какво се е опитвала да постигне тя? Кое я е импулсирало? Кое е било недостижимото, от което се е нуждаела? Кое е блокирало способността й да отговори по различен начин? Какви биха могли да са били нейните истински намерения, ако бяха по-осъзнати? Какво искам от тази личност, за да подпомогна процеса на прощаването (ако той е възможен)? Какво е необходимо да направя аз, за да й простя и да продължа нататък?

Прошката смекчава твърдостта на сърцето и така обновява отвореността. Тя не е замислена като процес, който позволява същото нещо да се случи отново, но ще позволи да развием по-голяма осъзнатост в ситуации, които са тръгнали зле. Тя ни позволява да разпрегнем енергията от негативното минало и да я освободим за по-позитивното бъдеще.

Рейтинг: 5.0/5 на базата на 1 оценка
прегледи 10235

Препоръчани продукти

Коментари за Балансиране на Четвърта чакра

  1. .

    Да проявите вътрешното си семейство е уникално усещане.Благодаря!

  2. 1.

    ebete si putkata maina we

  3. 2.

    xahaxaxa

  4. 3.

    Повечето хора, са много далеч от вътрешния си космос. Първо, трябва да се обърнеш към него и да го усетиш, което е много трудно. Второ, трябва да се научиш, което е десет пъти по-трудно

  5. 4.

    Забележително!!!това завътрешното семейство е невероятно!

  6. 5.

    Всеки прощава.На себе си и на другите.Това не е дълбочинната същност на прощаването.
    Важно е пътят, по който минаваме, вътрешната трансформация, докато простим.Минавайки по него, ние откриваме своето Себе.Откриваме истинската си същност, завоалирана от нашите предразсъдъци.А тя е- безусловна Любов.Към себе си и към другите.Към Бог.

  7. 6.

    Аз от много време се опитвам да преудолея една болка. Обвинявам се за загубата на бившата си връзка. А другия човек е не по-малко виновен, не на нея не и пука. Хем съм наранен и не я понасям, хем се чувствам виновен. И я натрапвам в главата си, вече шест месеца живея в ада. Във голяма депресия съм, и ми е трудно дори и секс да правя, имам заради това и сексуални проблеми. Мъча се но не успявам да забравя и да си простя. Не знам колко още ще издържа така.

  8. 7.

    Алекс, в кое населено място живееш?

  9. 8.

    Какво значение има в кое населено място живее?Границите си ги поставяме ние от всякакво естество и степен,ние трябва да ги премахнем,за да ни потръгнат всички аспекти в живота.

Подобни статии

Формиране на чакрите

Формиране на чакрите

Развитието на уменията и представите, свързани с всяка чакра, се извършва постепенно в живота, като ...
Идентичности на чакрите

Идентичности на чакрите

Ако нашите права останат ненакърнени или успеем да си ги възстановим, тогава имаме добрия шанс да до...
Оценка на чакрите

Оценка на чакрите

Можем да изследваме себе си като цяло, да видим как взаимодействат различните ни части вътре в нас и...
Чакра тест

Чакра тест

Теста се състои от 56 въпроса, на които можете да отговорите с пет възможности от "никога" до "винаг...