Травми на Четвърта чакра

Тъй като обикновено се идентифицираме с грижещите се за нас хора и техните ценности, начинът, по който те се отнасят към нас, ни учи каква е нашата стойност като човешки същества. Приемаме техните нагласи към нас. Малтретирането ни кара да се чувстваме недостойни за обич, а чувството, че сме „дефектни", само увеличава срама ни. Недостойни за обич, ние вече не сме в досег със своята божественост, със своята неповторимост, със своята валидност като човешки същества. Убедени, че в нас има някакъв вътрешен дефект, за който сме слепи и безпомощни, ние изоставяме себе си.

Без връзка с Аза рефлективното съзнание е невъзможно. Ние сме откъснати, лишени от връзка със своята основа, изгубени и самотни, и слагаме край на търсенето на своята основа чрез другите. Те стават нашата реалност, а бремето, което им налагаме - бремето на собствения ни отказ от нас самите, - обикновено ги отдръпва. Тогава загубваме цялата енергия, която сме инвестирали в тях, включително и части от нас. „Аз й дадох всичко! Как можа да ме напусне?" Когато даваме всичко, ние разоряваме себе си. Липсва ни център, към който другите могат да бъдат привлечени, защото - съвсем просто - „вкъщи няма никой". Вътре в нас няма никой, когото да обичат, защото ние сме се раздали.