Първа чакра (Муладхара)

Здравата първа чакра позволява на личността да бъде енергийно заземена - представа, която критикува схващането на основната живост и добро самочувствие. Заземяването ни ориентира във времето и пространството и ни свързва с околната среда. Заземеността ни дава източник на сила чрез връзката с нашето тяло и среда. Физически това става чрез краката и стъпалата, чрез които възбудата преминава нагоре в тялото и излишъкът се отделя надолу в земята. Това означава, че можем да стоим на собствените си два крака и да вървим напред в живота. Само чрез изтегляне на енергия от основата можем да създадем такъв освобождаващ ток.

Заземяването внася съзнание в тялото и е важно за формирането на здрави граници. Ние се чувстваме по-будни и по-живи, когато насоченият надолу ток на съзнанието се свърже с тялото и срещне полето на усещането, краищата и границите на физическата реалност.

Много хора, които смятат себе си за духовни, са усъвършенствали в голяма степен живота си, когато са се научили да изпращат енергия надолу така, както нагоре. Като правило нас са ни учили, че духовността е насочена нагоре, че е отвъдна, нефизическа. Да изпитаме истински нашата телесна живост означава да изпитаме дълбоко духовно състояние - достигнато по-скоро чрез приемане на нашите естествени наклонности, отколкото чрез тяхното отричане чрез аскетични практики.

Когато сме заземени, ние можем да бъдем настоящи, фокусирани, динамични. Вниманието ни е концентрирано върху „тук и сега", придавайки динамична интензивност на начина, по който се проявяваме. Нашият опит е пряк, осезаем, непосредствен. Ние сме уверени, но сдържани, свързани с нашия собствен източник на подкрепа.

Без заземяване сме нестабилни. Загубваме центъра си, излизаме вън от себе си, витаем из облаците или сънуваме дневни сънища в света на фантазията. Загубваме способността си да съдържаме, която е способността да имаме и да държим. Ако не можем да съдържаме, не можем да държим границите си и да изградим вътрешна сила; следователно не можем да узреем. Границите позволяват да се създаде херметичният печат, необходим за трансформацията. Без граници природната възбуда се разпръсва и разрежда и става неефикасна. Когато загубим основата си, вниманието ни не е устойчиво и ние изглеждаме така, сякаш не присъстваме изцяло.

Здравото изграждане на основата е важното дело на първата чакра и е база за всеки по-нататъшен растеж. Тук лежи признаването на нашето собствено съществуване и утвърждаването на основните права на първата чакра: правото да бъдем тук и правото да имаме онова, от което се нуждаем за оцеляването си.