Балансиране на Четвърта чакра

Несподелената тъга ограничава дишането, а задълбочаването на дишането често освобождава тъга. Тъгата прилича на тежки облаци във въздуха, които затъмняват небето, но щом се излее дъждът, небето се отваря, за да позволи на слънцето отново да изгрее.

Тъгата почти винаги се базира на загуба, особено на неща, при които се чувстваме безсилни да направим нещо. Важно е да се поправи онази част от нас, която е била засегната от тази загуба. Възрастната жена, която е изгубила своя татко, когато е била малко момиче, може едновременно с това да е загубила и своето вътрешно дете. Изхранващият съпруг, който е загубил съпругата си, може да загуби онази част от себе си, която е била нежна и отворена. Азът, който се чувства игрив, сексуален, творчески или ентусиазиран към живота, може да се загуби, когато любовникът, който е извадил наяве тези качества, си отиде. Можем да понесем загубата на обекта на любовта, но не и загубата на жизнени части от нас.

Важно е да помним, че задачата на работата на тъгата е по-скоро да възстанови връзката с Аза отвътре, отколкото да увеличи привързаността ни към онова, което сме загубили. Не трябва да забравяме да се питаме: „Защо точно тази личност беше така важна за мен?" „Какво ми даде той или тя, което ми липсва?" „Коя част от мен беше особено привързана към тази личност и от какво се нуждае тя? „Какъв контакт със себе си загубих в резултат от този край и как мога да отхраня и възстановя тази част от себе си?"

Ние тъжим, защото една свещена същност вътре в нас е била събудена и после унизена. Да тъжим за тази същност означава да я поправим и да й отдадем значението, което заслужава. Понякога една болезнена ситуация отприщва рани от предишни оскърбления, които никога не са били лекувани, и наистина може да се чувстваме, сякаш отново изживяваме всяко оскърбление, което някога ни се е случило. Работата на тъгата ни помага да изчистим раните, за да възстановим своята цялостност.

Когато проливаме привидно безкрайните сълзи на тъгата, не бива да забравяме надеждата на малкото момче в конюшнята: „При толкова много тор тук някъде все трябва да има едно пони!"